Жертва за теб
ЖЕРТВА ЗА ТЕБ
Зимна нощ, студени ледени кристали,
и твойта липса пак не ще да ме пожали.
Таз болка, че те няма, тъй засилваща се, пари,
и страдащото мъничко сърце, тъй жестока иска да поквари.
Самотни мойте мисли пак се лутат във нощта,
и търсят те както измръзна ангел – пламък на свещта.
Няма те, а аз потрепвам като уморените криле на птица
и чудя се дали да се помоля на някоя светица...
... да срещна теб за миг и с теб да съгреша,
ако трябва след това във лед и огън да умра.
© Андриан Георгиев All rights reserved.
