Mar 14, 2009, 12:11 PM

Жертвоготовност

Poetry » Other

1.1K 0 6

Сама на кръста се разпъва,

привикнала да е сред жертвите.

И чувство за вина опъва

до косъм тънките и нерви.

И дух и тяло се огъват,

под ударите на премеждия.

Отдавна тя се е сбогувала

със някаква надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feia (Вилдан Сефер)

Напротив, надеждата трябва да я има, мила Овенке...

2009-03-19T20:02:09+02:00
Човек (Анна Станоева)

Хареса ми.

2009-03-16T09:48:44+02:00
buntarkata (Изгрев)

Животът е усмивка! УСМИХНИ СЕ!

2009-03-14T16:09:31+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Не ми харесва това, че лирическата се е сбогувала с надеждата.ТЯ би
трябвало да се жертва, надявайки се НЕЩОТО да пребъде.
Безнадеждната жертва е безсмислена жертва.

2009-03-14T14:38:22+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Така е за всяка ТЯ...която пази от премеждия с дух и тяло, НЕЩОТО,дето без нея не би оцеляло... Поздравявам те!

2009-03-14T13:58:32+02:00