Jan 22, 2008, 10:30 PM

Жестока

  Poetry » Love
947 0 0
Жестока

Жестока пак ще бъда с тебе.
Жестока само ме обичаш.
Жестока искаш пак да стана,
но не питаш дали съм уморена аз от таз жестокост.

Не искаш нежността да опознаеш в мен.
Ледена да стана би желал.
За последно жестока нека бъда с теб.
За последно нека ледена да бъда аз.

После, жестоко обречен на забрава,
ще те оставя и няма да се върна пак при теб.
Тогава чак ще разбереш,
колко жестока наистина съм аз.
Тогава жестока пак ще ме обичаш,
но няма да се върна аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...