Жестомимичен превод на гнева
ЖЕСТОМИМИЧЕН ПРЕВОД НА ГНЕВА
Не ме притискай в ъгъла, защото
там дебне страшна, демонична сила.
Изпуснеш ли по стълбите кълбото,
сребристата му нишчица от свила
заплита възлести, коварни мрежи,
в плътта ти непредвидено ги врязва –
напук на цялата любов и нежност
след себе си оставя жива язва.
Насила никога не се печели.
Насила даже трудно се воюва.
И дом не вдигаш с призрачни панели.
Дали д а бъдеш сам сега си струва?
Портал към тъмен свят е всеки ъгъл –
потаен, страховит и твърде плашещ.
Нима не знаеш – ако си излъгал,
че лекомислието се заплаща?
Когато буреносна мисъл пъпли
по фината материя в сърцето,
задръж за малко гневните си мълнии
и премисли, преди да ги изстреляш.
преди да запокитиш лесно всичко –
аз после ще намразя твойто име,
не ти ли стига, че си бил обичан?
Прокарай длан и просто прегърни ме.
© Валентина Йотова All rights reserved.
