Жилетка
Я подай ми, мила мамо,
жълтата жилетка.
Че да ида да потърся, мамо,
на онези сметка.
Не плаши се, мила мамо,
от жарта в очите.
Време е за буен огън, мамо,
спрете да търпите!
Не препречвай, мила мамо,
входа и вратата.
Мен ме тегли нещо вътре, мамо,
вътре във душата.
Не е вярно, мила мамо,
че добре живеем.
Щом дори по празник, мамо,
никак не се смеем.
Не война аз искам, мила мамо,
знаеш, че съм кротък.
Но когато те не чуват, мамо,
им изтича срокът.
Да не рониш сълзи, мила мамо,
ако не се върна.
Аз от небесата светли, мамо,
пак ще те прегърна.
© Стефан All rights reserved.
