Жива снимка
Жива снимка
Вятърът в косите влиза
и прекрасно ги развява.
Погледа надолу слиза,
мига завинаги остава.
Главата се изправя
с дъх, последван от усмивка.
Светлина лицето й огрява,
за една красива снимка.
Но зад стъклото аз видях
момиче да тъгува
и един престорен смях,
в море от плач да плува.
Очите се притварят,
усмивката се скри.
Тежки порти се отварят
за скритите сълзи.
Отпечатва се на лента
тъжното лице.
Прозира през момента
едно забравено дете.
Две снимки, два живота
на една душа ранена,
на една жена,
в мечтата си пленена.
Ръката се повдига
и маска със усмивка тя държи.
Към лецето я надига,
привидно няма да тъжи.
Но зад нея сълзи се леят.
Нищо! Другите не виждат ги, нали?
Със жената някои се смеят
и не знаят за образа измамен те дори.
Към мен се тя обръща,
готова е за нова снимка.
Маската набързо връща,
запечатвам аз и таз картинка.
© Радослав All rights reserved.
