Жива те погребвам
Живееш си живота
по-щастлива от всякога,
а моя някога погуби,
в част от ада го превърна.
Днес друг обичаш
и във вярност се кълнеш,
а аз търся с коя да те заместя,
поне малко на тебе да прилича.
Така до вчера беше.
Една година от живота ми премина,
със сълзи опитвайки се
огньовете на ада да погася.
Днес от догарящия въглен на моето сърце
за нов живот като феникс се възраждам.
А теб,
теб, макар и жива те погребвам
в дълбините на спомените мрачни,
там почивай в мир и посещение не чакай.
© Валентин Апостолов All rights reserved.
