Nov 8, 2009, 1:16 AM

Жива вода

  Poetry » Other
999 0 0

Жива вода

 

Ти дете си на тъмните сенки,

светлина бързо прорязала мрака,

тя е била за теб и отрова,

и животворната глътка вода.

 

Дъщеря си на пропаст гореща,

израснала тихо на хлад

и захвърлена бурно отсреща -

като жива вода насред ад.

 

На теб съдбата ти бе отредила,

да живееш наравно със тях,

да гориш като жива стомана

и във водата да станеш на прах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...