Жива вода

Oct 1, 2022, 10:08 PM

Poetry » Landscape, Phylosophy

212 4 7

Да идва есенният вятър –

не се страхувам от студа!

Не ми е нужно ново лято –

заспивам, кротка, под леда.

Да вее зимата над мене,

да трупа сняг, и сняг, и сняг...

Напролет знам, че преродена

в кокиче – ще се върна пак!

https://www.youtube.com/watch?v=my75NR8rRbc

Please sign in with your account so you can comment and vote.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2022-10-02T10:11:56+03:00

Когато бях малка, ми викаха Миче кокиче, та затова. Благодаря!
toti555 (toti)

2022-10-02T09:55:20+03:00

В кокичетата има нещо много чисто, сякаш бяла надежда.
Поздрави!
Успех!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2022-10-02T09:10:14+03:00

Благодаря!
ивахрис (Иванка Морарова)

2022-10-02T08:32:11+03:00

Хубав стих, поздравления!
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2022-10-02T04:45:26+03:00

Сенд 😃, Миночка 🌸! Благодаря! Благодаря и на поставилите в "Любими"!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-10-02T02:15:40+03:00

Усещане за зима, но и тя си има своите красиви моменти! Хубав стих!
Сенд (Георги Стоянов)

2022-10-01T23:50:15+03:00

То, както е тръгнало, всички ще се превърнем в кокичета.