Живееш, скъпи мой в измислен свят
Цитаделно неизтриваеми
са коловозите, които водят до трона ти,
а аз потънал в ранноутринна невнятност
обсесивно не позволявам на стъпките си
никакво отклонение от теизма на твоя лик.Elling
И сенките осъмват изродени,
и кръст, венец, и стгима... и си свят,
измамно и примамливо блестят
очи на демон. В тънките ти вени
се влива спомен. Тя е тук. Вселени,
Всемира даже да ти подарят,
без нея ти си жалък и нерад.
Светците са, приятелю, нетленни.
Живееш, скъпи мой в измислен свят.
Старило ти не питай, питай мен.
Въртиш се в кръг, вървиш, но все назад
и с призрачна любов погубваш млад,
живота си, не всуе подарен,
а думите... напразно те горят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
