Живея точно, като птиците,
от шепата си Ти ме храниш,
не сея, не събирам в житници,
от всяко бедствие ме браниш.
И в мислите ми няма трябва,
налага се, компромиси, понасям,
Дланта Ти винаги ме грабва
и ме държи във Любовта си,
живея тук, но съм високо
в небето Ти от благодат,
аз – зéницата Ти в окото,
солта на този земен свят!
© любимка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
