Живея те
Живея те.
Осъдена от болката.
Тялото пронизваща от ляво.
Изтръгната е любовта, нарочена
убита да е още отначало.
Любех те.
Със любовта на огъня.
Подпалвах всеки мирис до разцъфване.
Обичах те. Отнемах ти и мъката.
Себе си подложих на отричане.
Подминах те.
Отвеяна от вятъра.
Дори и той с тъгата бе съюзник.
Погубих се. Отнеха ми и вярата.
Дариха я на другия погубник.
Загубих те.
Боли ме и сърцето.
И раната е още недошита.
Зарасло е единствено, където
има капки от надежда неизтрита.
© Пламена Добрева All rights reserved.
