Dec 16, 2009, 1:50 AM

Живот

  Poetry
779 0 0

Живот

Отровата отронва се от теб, от мен.
Всеки час, всеки ден.
Капчица по капчица си заминава.
И жажда вътре в теб оставя.

Остават рани и болежки.
И непоправими грешки.
Преминаваш през какво ли не.
Чак докато сърцето ти не спре. 

И всеки тази болест я обича.
Защото 'живот' се тя нарича.
Лекарство само е смъртта,
но всеки предпочита болестта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...