Болката в очите ми
прави ме красива,
придава блясък,
бръчиците скрива.
Тъгата в сърцето ми
кара го да бие,
ускорява ритъма,
преди гнездо да свие.
Мракът в мислите ми
прави ме поет,
пиша отчаяно
нижа ред след ред.
Слънцето в прозореца ми –
моето дете,
държи ме на Земята
с двете си ръце.
© Ивалина Петкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
