Jan 31, 2007, 2:13 PM

Живот

  Poetry
880 0 1
Блъснат в бурното море,
от различни светове,
търсещ мигове прекрасни,
в стоновете тъй ужасни.

И оставен при греблата,
да гребе към светлината,
за да почне нов живот,
за да търси своя брод.

Той избрал е пътя на съдбата,
да го води за ръката.
Тя го блъска във скали,
и разбива всичките мечти.

Позволил да се поддава-
свойте клетви нарушава,
но търпи и не ругае,
защото своите мечти той вече знае!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Цинцарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...