Всеки копнеж е запалена свещ,

пламък от яркия спомен.

Всеки стремеж към различното "днес" -

капка от дъжд възпороен.

Всеки ехтеж след дочутата вест

глъхне сред бяла пустиня.

Всеки жест, всеки глупав брътвеж

е подхвърлена в срам милостиня.

Всеки ден, ред подир ред,

бавно никне безсмислен градежът.

В този свят, век подир век,

все ще бъде душевен грабежът.

И когато е цял, може би,

в миг ще рухне градежът връз всички.

За да можем така, най-подир,

да живеем живот без кавички.