Живот без кавички
Всеки копнеж е запалена свещ,
пламък от яркия спомен.
Всеки стремеж към различното "днес" -
капка от дъжд възпороен.
Всеки ехтеж след дочутата вест
глъхне сред бяла пустиня.
Всеки жест, всеки глупав брътвеж
е подхвърлена в срам милостиня.
Всеки ден, ред подир ред,
бавно никне безсмислен градежът.
В този свят, век подир век,
все ще бъде душевен грабежът.
И когато е цял, може би,
в миг ще рухне градежът връз всички.
За да можем така, най-подир,
да живеем живот без кавички.
© Константин Дренски All rights reserved.
