May 13, 2021, 12:46 AM

Живот като живот

  Poetry
1K 7 30

Изпуснати влакове,

пропуснати гари,

недопити питиета,

недопушени цигари,

 

изгорели билети,

ненабрани макове,

несбъднати сънища,

непребродени пътища;

 

убити желания,

погребани мечтания,

несрещнати изгреви,

неизпроводени залези;

 

недопяти поеми,

неизпратени писма,

ненарисувани мигове,

неоседлани ветрове;

 

неразперени крила,

непреплувани морета,

сметки неплатени.

съдбовна самота...

 

Живот ненавреме,

живот на ръба:

живот като живот -

пъстроцветна дъга...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Палечке, очаквах да завършиш с "Пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд". Изказвам мнение и не налагам своето. Всеки има право да харесва или не стихотворението. На мен лично ми е клише от първата до последната дума! Шестнайсетгодишните пишат по-зряло и ангажиращо!
  • Животът като миг, обърнеш се и вече си наполовината път, а колко много още има за живеене! Страхотно е, Пепи! 🍀
  • тя, твоята, като за рибата и цацата:
    - качествена, качествена - ама графомания!
    - графомания, ама качествена!
  • От Менса. Аз пък съм от Плутон - планетата на тъмните сили. 🦂
  • А общата продуктивност в сайта е обратно или право пропорционална на айкюто на автора?
    С две думи: водят ли количествените натрупвания до качествени умозатъмнения?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...