Живот ли? Моето е песен
Моята жена е нежна, мила,
кръстил съм си я любовно, крокодила.
В очите й гори огромна страст
за надмощие над мъжкото ми аз.
Но не мислете, че съм мъж под чехъл,
у нас се слуша туй, което аз съм рекъл.
Последната ми дума е закон след спор прекрасен,
а тя е: Мила, с тебе съм съгласен...
Чудесна ми е, притежава онуй свойство,
да омекоти набърже мъжкото достойнство,
и не говоря за онуй, от любовните романи
(дано многоточията да бъдат разбрани)
От живота й съм важна част, така е, брат,
защото вижда в мене банкомат,
а при съседа, който връзва арматура,
ежедневно ходи заради... високата култура...
Не се оплаквам, не, не си разбрал,
живея си във сбъднат идеал!
Това поне повтаря ми жената -
Щом казва го, значи са така нещата!...
29.10.2014.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
