Той броди из тъмната вечер,
както винаги той си е сам,
сам със своята оплакана песен,
скрит под палто от тъга и от срам.
Той живее печално в своя малък и тъжен свят
и за него е вече банално
ровенето в кофата пак.
Но той няма избор,
той разбира само това
под думата "свят".
За него животът е труден отдавна
и дори е без цвят.
© Симеон All rights reserved.
но определено много добро... надявам се да нямаш някой конкретно на ум.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
