Заемът - това последно средство
живота ни поддържа всеки ден,
на дъщеря ми ù осигурява детство,
по залък хляб за тебе и за мен...
Така живеем вече много време.
Упорито търсим изход, но уви -
не виждам още "Ново време" -
за да оцелеем, трябват ни пари...
И някак няма чувства, страсти -
само болката в душите ни расте.
Мечтаеме да станем емигранти
и търсим нов заем кой да ни даде.
© Красимир All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
