живот но
(реплика)
тя е онова, което винаги е била.
и смехът й не бие на истерия,
нито е киселица усмивката й.
тя е макрамето от роса в малината на изгрева,
врата към себе си и другите
и
Африка (разбира се),
с многото живот
ни.
поезията не е "шест без десет",
нито потния патос след две големи със салата.
не е рецитал пред партийни величия,
нито стилет за разчистване на сметки.
понякога идва с дъжда и
е сащисаното "ал денте" в мозъка.
понякога те рита-рита-ритъм
като гонга на китайска военна джонка.
или просто е
розовата кордела на дъщеря, която си нямал.
тя има само думите си,
но не плещи като селски идиот.
и само ти се струва,
че Плат, Буковски и цялата компания
кима одобрително от полицата -
събрали са се да гледат как
докато ти я гризеш,
тя те изгризва до кокал.
защото
тя е живот
но
в твоята собствена вътрешна бленда.
твое лично и свидно животно.
живот
но
повече от живот
а ти.
Шест без десет
© Радост Даскалова All rights reserved.
- шегувам се, надявайки се и ти да имаш чувство за хумор...и ти благодаря за думите!
