Живот обичан

Poetry » Other

572 0 0

Живот обичан

Извървяният път не се повтаря.

Дните, преминали заключени

завинаги във времето,

лежат уморени, незабравени.

Може би не ще дочакам този миг

с поглед жаден да изпия

всяка жива капчица живот обичан,

да забравя, че времето е отминало.

Като пролет разцъфнала искам

да горя в огнени пожари!

С живота обичан да тичам,

да вървя по пътищата стари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0