Животопис за премълчаване
ЖИВОТОПИС ЗА ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
Живях в пандизи, в лудници, в кафези –
прогонен от съдбата древен кюрд.
И моят свят, във който ти не влезе,
със всеки ден превръща се в абсурд.
Заключеник – залостен с ред синджири –
не в стих, а в дом с жалейка – черен креп,
аз давех се с горчив тютюн и бири,
за да заспя без спомена за теб.
А изгревът пристигаше – надрусан –
лукав клошар, обрал ме на барбут.
И стържех сол за хляба си безвкусен
от ризата ми, гърбава от труд.
Но – както цвете плочника разпуква –
ти – в моя мозък! – птиците взриви.
И най-подир написах с главна буква
прекрасното – и страшно „Се ла ви!”
Нима бе страх? Нима бе вълчи ужас
да пукна като псе – далеч от теб?
Нима в една сълза ще те спаружа –
теб – мое саморасляче във степ?
За теб не вдигнах сватбени трапези.
Във Ада ли? Във Рая ли? – не знам –
аз вдигам ти от своите поезии,
неосквернен от черни мисли, храм.
© Валери Станков All rights reserved.
