Животворна дъга
Зорнице-звездице, пазител на моите дни,
В душата ми заран посаждаш стрък маргаритен.
По пладне, Денице, изплиташ златисти мечти,
на заник, Вечернице, миеш копнеж ненаситен.
И после се скриваш, оставяш ме в самота.
Боли те от тъмното, гаснеш и ти като мен.
Боиш се от танца на сенките сиви в нощта
и светли молитви отправяш към идния ден.
Зорнице-звездице, със златна ме люлка вдигни.
Поръчай на слънцето парещо да я люлее.
На вятъра волен безжалостно ме подари.
Дирята моя с животворна дъга да се слее.
Ромашка, 27.06.2023 г.
© Златка Чардакова All rights reserved.
