Животът
В бездънна пропаст животът ридае,
останал без чувства и капчица срам.
Прегърбен, издраскан, в пепел овалян,
заслабнал, отпуснат и изтерзан.
Трошички събира и лакомо дъвче -
жесток, лицемерен, с лъжи изтъкан.
Брутален, коварен, безжалостно вечен,
смазан, обрулен, до кости обран.
Не моли за прошка, отстъпва безличен,
в погрома си ядно протрива нозе,
усмихва се сляпо и саркастично,
изцъклил до болка бездарно лице.
Животът е хрисим, но само привидно -
копае гробове със своите сълзи.
С усмивка вълшебна той грабва ехидно
душата, сърцето от твоите гърди.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
