May 5, 2009, 6:04 PM

Животът на мишлето

  Poetry
1.3K 0 9

Животът на мишлето

 

Едно мишленце,
с черничко носленце
живя безгрижно
дълги дни...
Похапваше
от общата трапеза
и на никого
не правеше злини.

 

Животът му
един ден промени се...
в къщата
си взеха котарак...
Не бил опасен,
но все гледаше лукаво
и мишлето почна
да го лови страх...

 

Как сега в шезлонг
ще се люлее?
Как на грешките човешки
ще се смее?
Това живот ли е?
По дяволите, не!
Откъде, за Бога,
този котарак се взе?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добри Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...