Живях без теб - нали съм инатлива,
но липсата ръждясваше в сърцето ми
и се напуквах, порцеланово чуплива,
залепвах се с годините в ръцете ми.
Любов, повиках те при мен по име,
дочух от някой, че така се казваш,
дойде красива и потребно промени ме,
за споделеното все още ми разказваш.
Задоволих егоистичната си нужда -
да те познавам и до тебе да се будя,
от страх на себе си съм вече чужда -
при мисълта на сън да те загубя.