I.
Родил съм се тогава като нещо свято.
И цял живот на святости съм устоял.
Но в края всичко ще ми бъде непонятно.
Макар че всичко вече съм видял...
И мислите ще отлетят от мене като ято.
И ще се разградя в пръстта, защото съм от кал.
И всичко дето някога съм бил ще е с забрава слято.
Дори от себе си на всички да съм дал...
Обичал съм и мразил съм безкрайно.
И черно гледал съм се, и съм бил и бял.
Но нищо в мен не ще остане трайно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up