Живял съм!
I.
Родил съм се тогава като нещо свято.
И цял живот на святости съм устоял.
Но в края всичко ще ми бъде непонятно.
Макар че всичко вече съм видял...
И мислите ще отлетят от мене като ято.
И ще се разградя в пръстта, защото съм от кал.
И всичко дето някога съм бил ще е с забрава слято.
Дори от себе си на всички да съм дал...
Обичал съм и мразил съм безкрайно.
И черно гледал съм се, и съм бил и бял.
Но нищо в мен не ще остане трайно.
Какво като съм някога живял...?!
II.
Горял съм в' вдъхновение пожарно.
Самозабравил се наследник на Дедал.
И давил съм се в съжаление коварно.
Душата си на морското предал...
Човек бях в дишането постоянно.
За всеки удар на сърцето си съм пял.
И всичко чувствах, и съм мислил непрестанно.
Във всички чувства диво съм крещял...
Обичал съм и мразил съм безкрайно.
Разпадал съм се в мен, ала съм бил и цял.
Живял съм в всичкото напълно крайно.
Какво като съм някога умрял...?!
© Северина Даниелова All rights reserved.
