Нюанси на сиво
Помръкна небето дъждовно и гóрко заплака.
Луната окръглена боязливо зад облак се скри.
Жълто-синя звезда откъсна се с вопъл от мрака,
полетя към простора, за да сбъдва човешки мечти.
А там, зад стъкла замъглени, до черно опушени
от гаснеща газова лампа и шпор нагорял,
в одеяло излиняло и вехто, призрачно сгушена,
неутешимо ридаеше върху лист пожълтял.
Ден подир ден пепелеят косите черно-смолисти,
треперят немощни длани, изпито лице,
мастилото бледо, отмито от сълзите бистри,
буца в гърлото от вопъл неистов, съкрушено сърце.
Явяват се спомени свидни, безвъзвратно отминали,
в студени нюанси на сиво, всевечен сюжет.
Танцува омайно с живота си в ритъм на римите.
горещо и влюбено пее в прощален куплет.
Прегръща душата небесните пасбища, любимият я позовал.
Наднича тревожно луната окръглена, небето пак заваля.
Звездата тъжовно проблясва и гасне, догаря лист пожълтял.
загърната във вехтото одеяло, щастлива към простора полетя.
© Златка Чардакова All rights reserved.
