Жътва е... Ехти полето.
Юлско слънце сипе зной!
Задух страшен под небето.
Каква мъка, Боже мой!

Дорде слънцето се вдигне,
жътвата по хлад, спори...
На вулканът щом изригне,
повече не я хвали!

Скърца робската верига!
Всичко ти се инати...
Кръста ти на бунт се вдига!
Мъката те спорети!

Всеки в  пот облян премига
и намусено пухти!
Пак ръкойките повдига,
но за сенчица слухти!

Стелят се редици стройни...
Скърца сърпа със зъби!
Лягат снопи многобройни,
и човек за туй търпи!

Силите ти отмаляват...
Болка в тях се забоде...
Често пред теб се стъмнява,
даже ти се дореве!

Най-вече при млад жетварин,
не понасял селски труд,
щом Небето се стовари,
почва си протеста луд!

В синевата все поглежда-
скоро ли ще е обяд!
И така  стои в надежда,
за малко отдих да го спрат!


2/... Вече е за обед време...
Обеда ще го спаси!
Малко после щом подреме,
силите ще удвои!

Дойде ли пък икиндия,
малко щом се захлади,
спира тая олелия,
работата заспори!

Екват песни по полето.
Тръгват златните вълни...
Слънцето блести в небето,
житото да позлати!

Тръгват песни по полето,
работата заспори.
Друго става ширинето,
Нищо не се инати!

Жънат пеят и въздишат,
работата заспори!
Залезите с багри пишат,
нощ догде се настани!

 3/... Пурпура красив от Запад,
скрива сетните лъчи!
Там Деня едва издрапа,
и Нощта се появи!

Едни в село се завръщат.
Други на полето спят!
С първите петли от в къщи,
пак на жътва завървят!

И така е десет дена,
мъките докато спрат!
Слънцето върти остена,
догде житото... сберат!

  1951г. Драгойново