Dec 27, 2008, 5:27 PM

К*чка

  Poetry
1K 0 2
С полъха на вятъра
отново връщам се при теб,
мечтите ми отвял е той нанякъде,
в сърцето ми топи се късче лед.

Пак лутам се сред спомени,
разравям пак жарта
и въглените тлеят
в изпепелената душа.

Неволно чувам пак гласа ти,
разкъсващ всяка нощ съня ми.
Но ти не вярваш вече в мен,
на други чувства днес си в плен.

Минутите летят и гонят се в безкрая
и всяка носи спомена за теб
и всяка връща ме към рая.

Боли, когато мисля,
боли, когато чувствам,
боли ме да обичам.
Умирам с това велико чувство.

Далеч са вече дните ни красиви!
Далеч си ти! Обичам те! Прости ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....