Къс стъкло
Не ми е сладко виното на мрака,
притоплено от юлски зной.
Дъждовно-хладен, тебе само чакам,
ноември, в листопаден рой.
В мъглите ти да гмурна злачни мисли,
преследваща светлик – мираж,
а врана някаква да гракне: „Стисла!
Върни ми летния пейзаж!“
Как да го върна, ти го прерисува!
Нощта смени с безкраен ден,
където само вятърът върлува
и ранен сняг вали над мен.
Защо ми прати месеца печален –
уж ласкав, а предричащ студ,
разби венеца от листа венчален
и тръгна си – незрим, нечут?
Остави ми ноември – мага чуден,
и като теб – умел, схватлив.
И ослепителен – като заблуда,
и като глътка – къс, горчив.
Стихотворението участва в конкурса „Горчиво вино“ 2025, организиран от община Петрич, НЧ „Братя Миладинови – 1914“, гр. Петрич, СБП, с медийното партньорство на БТА, и спечели втора награда.
© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used
