Кадифено.
Кадифено.
Задрямал сънят
на незнайното утре,
приютен под чехъла
на отдавнашно минало.
Спомен мил разтопява леда
от сърцето и прокапва роса.
Напоява сегашното в ден.
Времена и листа. Календарно.
Птиче всяка пролет пропява,
а на есен самотно клечи.
Ятото отдавна го няма.
Ще разпери криле в самота,
ще прегърне простора небесен.
Вечер мъничка златна звезда,
ще осветява пътя неясен.
Кадифено.
Разстила се мрак,
светлината намята воали.
Идва сила . Отлита. И пак...
на парчета сме, но сме и цели.
© И.К. All rights reserved.
