КАФЕ CIVILISÉ
КАФЕ CIVILISÉ
Седим един до друг. Кафето пием,
говорим си вежливо и спокойно.
Последна среща. Вчера бяхме ние,
сега сме половинки самостойни.
Нехайно се поглеждаме в очите...
Днес устните целувки не бленуват,
сърцето бие кротко във гърдите,
кръвта във плът гореща не бушува.
Ръцете ми не се протягат жадни
и тръпни във прегръдка да се сгушат,
а дланите, безизразни и хладни,
на масата изчакват ме послушно.
А имаше любов!..Какво се случи,
че тя си тръгна, без да се обърне?
Защо жена да бъда не сполучих?
Защо душата в таралеж превърнах?..
Не, всичко е наред! Аз вече няма
като ранена птица да ти кресна!
Далеч е вече любовта голяма
и болката със нея е отнесла.
Сега безстрастно гледам те и мога
да бъда с теб възпитано момиче.
Как лесно е да си цивилизован
със този, който ти е безразличен!
Мадрид, 2005 г.
© Петя Божилова All rights reserved.
