Кафе с черен пипер
КАФЕ С ЧЕРЕН ПИПЕР
Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.
Заблудите опитвам да подмина,
макар да са красиви и достъпни.
Аз дълго изтрезнявам – сто години!
когато във илюзии се къпя.
След всеки срив у мен е пиперливо
и във душата ми растат къпини.
Защо дошъл си, ако си отиваш?
Как притъмня във райската градина!
Не зная как да върна светлината,
щом в нея кукувица се оглежда.
Свисти в косите ми самотен вятър.
Не съществува нос Добра надежда.
П.С. Докато активирам Автори+, моля, не ме коментирайте и не ми слагайте оценки. Който има да ми каже нещо, нека го направи на лични. Не съм тук нито за оценки, нито за епистоларни излияния.
Единственият клуб, в който съм членувала навремето, беше Клубът на младия литератор в ТУ. Нито в Димчо Дебелянов, нито в някой Клуб на майсторите, никъде, което обаче не пречи на някои хора да се ровят в личния ми живот и да обсъждат неща, които нито са видели, нито могат да потвърдят. Преживявала съм го няколко пъти точно от потребители тук. Но както казах - преживява се :)
Може и да съм чешит, не оспорвам, но предпочитам да имам собствено мнение, защото ако лицемерието беше олимпийска дисциплина - рекордът отдавна е бит.
© Валентина Йотова All rights reserved.