Ще пишем стратегия.
За оцеляването.
За възстановяването.
За развитието.
Ще съжаляваме.
За времето.
За мястото.
За пространството.
Ще работим.
За себе си.
За другите.
И ще се ровим.
В миналото.
За да осъзнаем,
че няма нищо по-хубаво
от кафе в картонена чашка
и да признаем, че
отдавна не създаваме спомени!
© Ирена Емилова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
