Кафето във устата ми горчи,
подреждам карти час след час,
гадая пак къде си ти
и припомням твоя глас.
Кафето във устата ми горчи...
грехът е спомен, не мечта.
И може би грехът си ти,
но пък сърцето е вода...
Кафето във устата ми горчи...
да те забравя - може би е лесно...
и питам се дали боли...
дали си спомняш за мене често...
© Надя Стоянова All rights reserved.