Дълбоки, кафяви очи и нещо криещо се зад тях…
Твоята същност, твоето сърце, твоята душа…
Би ли ме приютила в сърцето си, има ли там място за мен?
Или ще продължаваш с мен да си така студена?
Няма смисъл от думи излишни – не искам чувствата ми да са скришни,
обичам те безкрайно много, разбери го, сърцето ми е твое - пази го.
Посветено на Мирела, която много ценя и обичам :)
© Преслава Чернаева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
