Кахъри (ама бели) :)
Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам,
сбор във село Откровеново ще има.
Леле, пред хора ще да се появявам
и трептя си, не за двама, а за трима.
Обеща ми Светлето, че ще намине,
бе ще помага, по нея да повикам,
от викане щяло бързо да ми мине.
Боже, дано да стане, така я чакам.
Ще стане друг път! Хвана ме грипа,
едва говоря, гласа взе, че ми падна,
но за беда пък заболя ме и кръста
и не мога се наведа, да си го земна.
Явно ме саботира старото ми тяло,
мисли, че лесно може да ме спре.
Обаче (тялото) съвсем не е познало.
И с жестове се вика, даже по-добре.
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
