Sep 15, 2006, 10:40 PM
Кажи,че няма да си тръгнеш
Кажи, че няма да си тръгнеш,
че ще ме обичаш и след сто лета,
и даже в сън да се превърнем
любовта ни, ще блести като звезда!
Кажи, че вечно си ме търсил,
че за мене си пребродил небеса,
че с името ми всичко си прекръстил,
дори и бледата луна!
Кажи! А, аз ще отговоря:
- О, моя пътеводна светлина!
За тебе в радост ще превърна
всяка болка и тъга.
На всяка дума казана от тебе,
ще отключвам по една врата,
която пътят ни прегражда
от моята до твоята душа.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Здравей, Боряна!
Благодаря за коментара! -
и даже в сън да се превърнем
любовта ни, ще блести като звезда!
Такъв прекрасен стих, не ще отмина.
И нека вечна да е любовта -
очквала те толкова години,
превърнала самата теб в звезда! -
Рия и Геновева!
Благодаря ви за коментарите! -
Сияна...
Аз тази нежност сътворих за тебе.
Пази я ти до сетните си дни,
че всяка нишка,ще те свързва с мене
дори на краят на света да си!
Благодаря за поетичният коментар! -
Ти отключваш вратите с прекрасните стихове, които твориш...
-
В очите ти избликва топла нежност,
ще кажа всичко,неведнъж дори.
Ти си моят свят,красива неизбежност
и моят огън вечно с тебе ще гори.
Поздрав и усмивки
-
Романтик....
Проскърцват пантите ръждиви,
отключват се врати за теб,
а пламъци край нас игриви
топят дори вековен лед.
Благодаря за поетичният коментар! -
Благодаря ви,Гери и Ласка!
Поздрави! -
Красиво и много нежно!!!! подсравления!
-
За теб по сто земи ще мина
и сто прегради ще съборя.
А ако трябва сто години ще те чакам,
душата и сърцето да отворя.
Поздрави за чудесния стих, Роси!!! -
Роси, прекрасно е - искрено, нежно и преливащо от обич стихотворение!
Искрен поздрав! -
Надежда...Благодаря за коментара!
-
Към Етчи!
И ще докосна всяка гънка
на ласкавата ти душа,
където радост звънка,
ще ечи до краят на света.
Благодаря за коментара! -
Не мога вече да си тръгна,
със теб сме свързани сега.
В едно живота ни превърна
аз цвят съм,в общата дъга.
Не искам спомен да остана
нито болка твоя ден и нощ.
С думи,с жест ще те нахраня
и ще те стопля с нежен плащ.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Звезда съм аз в нощта изгряла.
Звезда си ти – до мен блестиш.
вечерница над нас засмяна,
ни шушне:-Хей,защо тъжиш?
Я виж! Любовен знак ти давам-
вземи от този звезден прах
и пътят ти напред огрявам
та да не тънеш вечно в мрак.
Благодаря за поетичният коментар!