Jan 2, 2005, 7:05 AM

Кажи ми

  Poetry
1.9K 0 0
Кажи ми, страннико, кажи,
какво има отвъд болката,
след острите бели камъчета,
до всепроникващия студ,
зад пищящата непоносимост?

Кажи ми за смъртното утре,
когато се раждам и когато умирам
или говори хищника в мене,
ще вият ли чайки отвъд?

Залюлей ме в старата песен,
започваща с едното безвремие,
разгони пепелта от вените ми.
Пусни ме да танцувам с болката
и от твоята искам да вкуся.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хей All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...