Кажи ми как да уловя мига,
когато ти изплъзваш се от него непрестанно?
Кажи ми как очите ми да спрат
във твоите - блуждаещи примамливо?
Кажи ми в стих ли сме,
или отново пишем проза?
Кажи ми във ухото тихичко
слова красиви, късоноги!
Кажи, че знаеш колко ме боли,
когато ти целуваш ме отново!
Кажи ми, че навън вали
и не обичаш да прескачаш локви!
Кажи ми, че за теб съм само
лудо забавление в оранжево!
Кажи ми как да те забравя!
Кажи ми! И върви по дявола!
© Даниела All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
