Мила моя майко,
нежна и добричка,
защо така си, майко,
унила и самичка?
Къде е моят татко?
Защо не е при мен?
Истина ли е това с него,
че той е в гроб студен?
Не мога да повярвам, майко,
че той вече не е на този свят.
Ще се срещнем ли отново с него някой ден?
Кажи ми, майко, какво ще се случи с мен?
Защо ме галиш, майко, по косите?
Нима можеш да ми спреш сълзите?
Но знаеш ли, майко, казвам ти сладко -
отсега нататък ти си ми и майка, и татко!
© Катерина Радева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
