Кажи ми, облаче...
Кажи ми, облаче – самò на небесния шир,
виждаш ли някъде по света любовен мир?
Далеч оттук – да е самотен някой има ли?
Лекарства за успешна любов взима ли?
Кажи ми, облаче, мога ли и как да я върна,
искам с ръцете си пак силно да я прегърна...
Самотата ли ще ми бъде приятел верен,
тъжен да вървя по избрания път черен.
Кажи ми, облаче, моята обич ли е грешна
или истинската любов не е толкова спешна?
Тя вече забравя всеки топъл спомен за нас,
а аз помня всяка секунда, минута, всеки час...
Кажи ù, облаче, тези последни думи от мен:
не за любов – за самота аз съм роден!
© Никица Христов All rights reserved.
!!!