Кажи ми, Сърце
"От този ден нататък момчето започна да разбира сърцето си. Помоли го никога да не го изоставя. Помоли го също така всеки път, когато се отдалечи от мечтите си, сърцето да се свива в гърдите му и да дава знак за тревога. Момчето се закле, че винаги когато усети този знак, ще го следва."
Из Алхимикът---Паулу Коелю
Кажи ми, Сърце
Кажи ми, сърце, в колко нощи се скри синевата?
Колко пъти протягах ръце?
Колко пъти небето разплаквах
и се молех тъгата да спре?
Колко пъти със вятъра тичах
и звездите събирах с очи?
Тишината си колко силно обичах...
В самотата раздавах мечти.
Покажи ми къде свършва пътя,
който трябва да извървя
и кажи, преди часът да настъпи,
колко истини ще спася?
Кажи ми, сърце, колко още да скрия в сълзите,
дето нощем от мойто лице
натежалата обич потича...
Тиха болка в любовно сърце.
12.09.2008
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
