Как въздишката,
напълно волева,
изтръгва се от мен,
когато вцепенение и гняв
се сливат във едно?
Как тъй сам ще откриваш
пролетта и свободата,
та нали на тях плода
съм точно аз?
Как да ти опиша точно
дните си без теб,
и да ти изсвиря
моята тъга
все викаща, мърмореща
понякога наум, едва,
за теб до недодяланост?
© Цвет All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
