Как без своя дом остана след един пожар Мецана - 3
Питате се докъде ли
приказката бяхме спрели
и какво се с Меца случи?
Който иска - ще научи.
Трима тръгнаха нататък.
И, макар че беше кратък
пътят, нашата Мецана,
от тревога разлюляна,
плачеше и се кореше:
- Мецо, нужно ли ти беше
огън в къщата да палиш,
да излезеш и оставиш
ти в ръцете на съдбата
своя дом? Ах, аз горката!
Мечо превали баира.
Кум Вълчан след него спира
на служебен мотопед
пред дома със номер пет.
Вече са се насъбрали,
за пожара подразбрали,
разтревожени животни.
А пожарникари потни
с каски и с маркуч голям
борят всеки пламък там.
Огънят гори и съска
като халите зимъска.
Мечо с кофи две облива,
но настъпват като живи
нови светещи пълчища.
Полза никаква. От нищо.
Кум Вълчан разби вратата
и навлезе до средата
на горящия и дом.
Меца плачеше, но щом
двамата смелчаци зърна,
им извика да се върнат,
че уплаши се за тях.
Причерня и май от страх
и се строполи горката.
Лиса хвана и ръката
и назад я дръпна даже.
- Тази мъка ще те смаже,
мила ми нещастна дружке!
Подкрепи се с тази крушка!
Тя от джоба си извади
сочен плод и го подаде
на тревожната Мецана.
Нощ настана над Балкана,
а борбата продължава,
огънят не се предава.
Колко продължи - не зная.
Рухна покривът накрая.
Меца скубе си косите,
бърше сълзи от очите.
Дъх не и остана вече...
- Хайде, тръгвай! - Мечо рече
като кавалер загрижен
с глас на скъп за нея ближен -
Връщаме се у дома.
Няма ти да си сама
в туй премеждие голямо.
Имаш мъжкото му рамо.
Меца го погледна нежно,
хвърли поглед бърз небрежно
към останките горящи
с три гърнета леща врящи
и в тъгата си изрече:
- Нямам своя къща вече!
. . .
Ти, недей се натъжава.
Меца друго заслужава,
затова ще ти разказвам.
Утре вечер - продължавам.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Детска поезия се пише лесно, когато запазиш живо детето в себе си. Успяла си, Марийче!
-
Пак усмихнат си, разбрах,
твоя интерес видях!
А и Марко тук е бил
и по детски веселил!
Благодаря ви, момчета! -
😀
-
-
Ами да! Често и в нашия живот става така. Важното е да не се отчайваме!
Благодаря, че прочете и коментира, Ели! -
Всяко зло за добро! Меца си намери другар!
-
Приказката нова идва.
Меца ще е пак щастлива!
Благодаря ти за поетичното включване, Хари! -
Баба Мецо, ти не спѝ,
къща нова построѝ!
Иде зима снежна
не бъди така небрежна!
Мед, къпини събери
и за зимата мисли!
С Мечо все тъй нежна
и любов безбрежна!
Поздравление, Мария! Очакваме продължение... -
Думите ти означават много за мен, Рени!
Дано на читателите и слушателите тези приказки са им приятни толкова, колкото на мен по време на писането им! -
Мари, детски книжки да пишеш много ти отива! Смаяна съм от възможностите и таланта ти!
-
Благодаря ти, Гавраил, че и ти следиш историите с Мецана!
-
Поздравление!
-
Тази приказка трябва да може да приспива и ангелчета. Дано е успяла.
Желая ти детското в теб да не те напуща и те прегръщам с обич! (А) -
Цветенце, и аз като теб залагам на приятелството! И в тази посока трябва да се развива историята на Мецана.
Благодаря ти, че прочете и коментира! -
Много красива приказка, макар и Меца да остава без дом. Красиво е да имаш верни приятели и любими хора (или горски герои😊) до себе си и да знаеш, че в трудните моменти никога не си сам. Сърдечни поздрави!
-
Аз я попитах накъде отива, а тя ми каза: почакай, ще видим!
И си чакам! Да се излюпи следващата история. ☀️❤️
Благодаря ти, че следиш приказката с интерес, Роси! -
Ах, накъде отива приказката?! Чудничко! Поздравления!
-
Предложение, което
аз приемам със сърцето!
Благодаря ти, Гош! -
Май усещам тука сватба
и това ще ме зарадва,
и вместо леща във гърнета
ще си има тя... мечета 🤗😆🤗
Поздравявам те с усмивка :=)) -
-
Посрещаш с благословия в сърцето си всяка част от тази приказна поема и аз съм ти много благодарна, Краси!
Желая ти хубав ден! -
Зарад три гърнета леща, отиде си цяла къща... очаквам да я компенсират с нова къща от фонд "Горски бедствия" Поздравления за детската поема!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
