Comments

• 

  ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

  Думата
  
  / по Дан Кешон /
  
  Ние с теб сме двечки наранени птици.
  Градът не продумва. Мълчи и селото.
  Още под снега е моята пшеница...
  Още ти пустее в зимата леглото...
  
  Ний не долетяхме до страните топли.
  Над теб е Балканът, Дунавът до мене.
  Пак люти в очите, пак в душата вопли.
  Кърви ми сърцето... и Крилете стенат...
  
  Не пропука пушка... Няма го куршума...
  Най - боли от нещо, дето е в челото...
  От кама по- остра ни прониза дума -
  мене във сърцето, тебе във крилото...
  
  Благодаря ви!
  Зем.

  2011-02-01T19:12:15+02:00
• 

  valia1771 (Ивон)

  Домът ми все по теб скърби
  и спалнята ми все е същата...
  
  Хубаво е!

  2011-02-01T16:50:17+02:00
• 

  ZAPP (Запрян Колев)

  Много хубава творба!Няма да го преписвам ,защото ми харесва от първата до последната буква.

  2011-02-01T16:42:22+02:00
• 

  leididi (Даниела Цековска)

  "...Ако си тръгваш, ме вземи...
  В море, в гора, дори в Небе...
  Без теб не мога, разбери!
  Как да живея без сърце?!"Не бих могла да коментирам и болка и любов и...
  
  

  2011-02-01T13:00:34+02:00
• 

  longin (Любомир Деничин)

  Поздрав...!!!Тръгнах си и имам си сърце,обичащо по силно от преди!!!Благодаря за миговете Зем!!!

  2011-02-01T12:19:42+02:00