Как да живея без сърце?!
Как да живея без сърце?!(по А. Г. Трофимович)
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
1.02.2011 г., 12:06
Коментари
Коментари
-
Думата
/ по Дан Кешон /
Ние с теб сме двечки наранени птици.
Градът не продумва. Мълчи и селото.
Още под снега е моята пшеница...
Още ти пустее в зимата леглото...
Ний не долетяхме до страните топли.
Над теб е Балканът, Дунавът до мене.
Пак люти в очите, пак в душата вопли.
Кърви ми сърцето... и Крилете стенат...
Не пропука пушка... Няма го куршума...
Най - боли от нещо, дето е в челото...
От кама по- остра ни прониза дума -
мене във сърцето, тебе във крилото...
Благодаря ви!
Зем. -
-
Много хубава творба!Няма да го преписвам ,защото ми харесва от първата до последната буква. -
"...Ако си тръгваш, ме вземи...
В море, в гора, дори в Небе...
Без теб не мога, разбери!
Как да живея без сърце?!"Не бих могла да коментирам и болка и любов и...
-
Поздрав...!!!Тръгнах си и имам си сърце,обичащо по силно от преди!!!Благодаря за миговете Зем!!!
Избор на редактора
Нека нямаш студени недели!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Разплитане на тишините
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Кръчма за самотници
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Душа
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
