Как да си направим замък?
Днес, от стиховете недописани,
събирам строфи –
стотици песъчинки слисани
от поетичните ми катастрофи.
Меракът ми е да направя замък –
голям, красив и с много блясък.
Но за целта ми трябва камък,
а покрай мен е пясък, само пясък.
Наясно съм, едва ли ще успея
отколешната си мечта да сбъдна.
...защо пък не? Я виж каква идея!
Ще трябва само детството да върна.
Тогава стихчето ми ще разкаже,
че няма по прекрасен замък,
от детство сътворения на плажа,
макар и с песъчинки вместо камък.
© Събчо Събев All rights reserved.
